Остров Фиджи

 

 

Останките от грънчарско изкуство от градовете на Фиджи показва, че той е бил населен от около 3500 – 1000 пр. Хр., въпреки че въпросът за миграцията в Тихия океан остава.

Вярва се, че хората Лапита, или предците на полинезийците, заселват островите  първи, но не са известни много факти относно случилото се с тях след като малайзийците пристигат; те най-вероятно оказват влияние на новата култура, а археологическите находки в района показват, че съществува възможността да са продължили към Тонга, Самоа и дори Хавай, пише Хоте Ли .

Първите заселници на Фиджи представляват пътуващи търговци и заселници, пристигнали от запад преди около 5000 години. Лапитските глинени съдове са открити по време на множество разкопки на територията на цялата страна. Някой аспекти от местната култура са подобни на малайзийската такава в западния Тих океан, но като цяло по-силна е връзката с по-старите полинезийски култури като тези на Самоа и Тонга.

Търговията между тези три нации съществува много преди контакта с Европа и за това свидетелстват канута, изработени от местни дървета от Фиджи, намерени на територията на Тонга, както и тонганийски думи, които са част от езика на група острови, наречени Лау. Съдове, изработени във Фиджи са намерени в Самоа и дори на Маркизките острови.

Простираща се на цели 1000 километра от изток на запад, Фиджи е държава на много езици. Историята на Фиджи се характеризира както със заселване, така и с много движение. През вековете се развива уникална фиджийска култура. Непрекъснатите битки и канибализъм между враждуващите племена са част от ежедневието. Вярва се, че през 19-ти век Ratu Udre Udre изяжда 872 души и издига каменна купчина за да отпразнува постижението си. Според Дерик Скар („Кратка история на Фиджи“, 1984, страница 3). „На официални церемонии често се виждат пресни трупове, приготвени за ядене. „Изяж ме“ е подходящ ритуален поздрав от обикновените членове на племето към вожда. Скар ни разктрива също, че в основите на къщите на вождовете или на храмовете на жреците, има заровени тела на принесени в жертва с обосновката, че духът на ритуално убитите ще се моли на боговете да пазят строителството, поради което „хора са принасяни в жертва всеки път, когато основите трябва да се подновят“ (Скар, страница 3).

По същия начин, когато нова лодка се пуска по вода, ако не е теглена върху хора, служещи като валяци и премазвайки ги до смърт, „се очаква, че няма да издържи много“ (Скар, страница 19).Жителите на Фиджи днес говорят за тези времена като „na gauna ni tevoro“ (време на дявола).

Свирепостта на канибалистичния начин на живот възпира европейските мореплаватели от доближаване до водите на Фиджи, допринасяйки за прозвището му – Островът на канибалите, като на свой ред, името Фиджи става непознато за останалата част от света.

Хвана ли ви страх от тази мрачна история на острова?

Rate article